интубация

Речник на българския език

интуба̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Въвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята.

Грешни изписвания (11)

  • интубациъ
  • интобацеа
  • интобацеъ
  • интобацея
  • интобациа
  • интобациъ
  • интобация
  • интубацеа
  • интубацеъ
  • интубацея
  • интубациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ту-ба-ция
членувано ин-ту-ба-ци-я-та
мн.ч. ин-ту-ба-ции
членувано ин-ту-ба-ци-и-те
звателна форма