интоксикация

Речник на българския език

интоксика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. интоксика̀ции, ж. Спец. В медицината — отравяне на организма с отрови, вкарани отвън или образувани в него.

Грешни изписвания (23)

  • интоксекацеа
  • интоксекацеъ
  • интоксекацея
  • интоксекациа
  • интоксекациъ
  • интоксекация
  • интоксикацеа
  • интоксикацеъ
  • интоксикацея
  • интоксикациа
  • интоксикациъ
  • интуксекацеа
  • интуксекацеъ
  • интуксекацея
  • интуксекациа
  • интуксекациъ
  • интуксекация
  • интуксикацеа
  • интуксикацеъ
  • интуксикацея
  • интуксикациа
  • интуксикациъ
  • интуксикация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ток-си-ка-ция
членувано ин-ток-си-ка-ци-я-та
мн.ч. ин-ток-си-ка-ции
членувано ин-ток-си-ка-ци-и-те
звателна форма