интерпелация

Речник на българския език

интерпела̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Форма на парламентарен контрол — право на депутат да иска от правителството отговор за свои действия или намерения.

Грешни изписвания (23)

  • интерпелацеа
  • интерпелацеъ
  • интерпелацея
  • интерпелациа
  • интерпелациъ
  • интерпилацеа
  • интерпилацеъ
  • интерпилацея
  • интерпилациа
  • интерпилациъ
  • интерпилация
  • интирпелацеа
  • интирпелацеъ
  • интирпелацея
  • интирпелациа
  • интирпелациъ
  • интирпелация
  • интирпилацеа
  • интирпилацеъ
  • интирпилацея
  • интирпилациа
  • интирпилациъ
  • интирпилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-пе-ла-ция
членувано ин-тер-пе-ла-ци-я-та
мн.ч. ин-тер-пе-ла-ции
членувано ин-тер-пе-ла-ци-и-те
звателна форма