интендант

Речник на българския език

интенда̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. интенда̀нти, м. Длъжностно лице, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др. (обикн. в армията).

Грешни изписвания (3)

  • ентендант
  • ентиндант
  • интиндант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тен-дант
непълен член ин-тен-дан-та
пълен член ин-тен-дан-тът
мн.ч. ин-тен-дан-ти
членувано ин-тен-дан-ти-те
бройна форма ин-тен-дан-ти
звателна форма ин-тен-дан-те