интелигенция

Речник на българския език

интелигѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Хора, които професионално се занимават с умствен, обикн. творчески труд и образуват обществена прослойка.

Грешни изписвания (23)

  • интелегенцеа
  • интелегенцеъ
  • интелегенцея
  • интелегенциа
  • интелегенциъ
  • интелегенция
  • интелигенцеа
  • интелигенцеъ
  • интелигенцея
  • интелигенциа
  • интелигенциъ
  • интилегенцеа
  • интилегенцеъ
  • интилегенцея
  • интилегенциа
  • интилегенциъ
  • интилегенция
  • интилигенцеа
  • интилигенцеъ
  • интилигенцея
  • интилигенциа
  • интилигенциъ
  • интилигенция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-ли-ген-ция
членувано ин-те-ли-ген-ци-я-та
мн.ч. ин-те-ли-ген-ции
членувано ин-те-ли-ген-ци-и-те
звателна форма