интелигентка

Речник на българския език

интелигѐнтка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. интелигѐнтки, ж. Жена интелигент.

Грешни изписвания (15)

  • ентелегентка
  • ентелегенткъ
  • ентелигентка
  • ентелигенткъ
  • ентилегентка
  • ентилегенткъ
  • ентилигентка
  • ентилигенткъ
  • интелегентка
  • интелегенткъ
  • интелигенткъ
  • интилегентка
  • интилегенткъ
  • интилигентка
  • интилигенткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-ли-ген-т-ка
членувано ин-те-ли-ген-т-ка-та
мн.ч. ин-те-ли-ген-т-ки
членувано ин-те-ли-ген-т-ки-те
звателна форма ин-те-ли-ген-т-ке