интеграция

Речник на българския език

интегра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси.
2. В икономиката — сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна.

Грешни изписвания (11)

  • интеграцеа
  • интеграцеъ
  • интеграцея
  • интеграциа
  • интеграциъ
  • интиграцеа
  • интиграцеъ
  • интиграцея
  • интиграциа
  • интиграциъ
  • интиграция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тег-ра-ция
членувано ин-тег-ра-ци-я-та
мн.ч. ин-тег-ра-ции
членувано ин-тег-ра-ци-и-те
звателна форма