инструментация

Речник на българския език

инструмента̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • инстроментацеа
  • инстроментацеъ
  • инстроментацея
  • инстроментациа
  • инстроментациъ
  • инстроментация
  • инстроминтацеа
  • инстроминтацеъ
  • инстроминтацея
  • инстроминтациа
  • инстроминтациъ
  • инстроминтация
  • инструментацеа
  • инструментацеъ
  • инструментацея
  • инструментациа
  • инструментациъ
  • инструминтацеа
  • инструминтацеъ
  • инструминтацея
  • инструминтациа
  • инструминтациъ
  • инструминтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-т-ру-мен-та-ция
членувано ин-с-т-ру-мен-та-ци-я-та
мн.ч. ин-с-т-ру-мен-та-ции
членувано ин-с-т-ру-мен-та-ци-и-те
звателна форма