инстанция

Речник на българския език

инста̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инста̀нции, ж. Поредна степен в йерархията на органи или ведомства. Ще се отнеса към по-висша инстанция. Това е последната инстанция.

Грешни изписвания (5)

  • инстанцеа
  • инстанцеъ
  • инстанцея
  • инстанциа
  • инстанциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-тан-ция
членувано ин-с-тан-ци-я-та
мн.ч. ин-с-тан-ции
членувано ин-с-тан-ци-и-те
звателна форма