инспирация

Речник на българския език

инспира̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инспира̀ции, ж.
Инспирация (от лат. inspiratio вдъхновение, внушение)
1. Вдъхновение, творческо въодушевление, внезапно възникнало вътрешно видение, без специални усилия.
2. Подбуждане, подстрекаване. Убийството е по негова инспирация.
3. В медицината — вдишване.
4. Една от значителните категории в класическата естетика. Изкуството е негова инспирация. Дизайнерът Лиус Луна е вдъхновен от линиите и формите на този автомобил. Тази негова инспирация е реализирана в творението му Volvo C30 стол. По думите на Андерсън, докато рисувал негова инспирация през цялото време е била майка му.

Грешни изписвания (11)

  • инсперацеа
  • инсперацеъ
  • инсперацея
  • инсперациа
  • инсперациъ
  • инсперация
  • инспирацеа
  • инспирацеъ
  • инспирацея
  • инспирациа
  • инспирациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-пи-ра-ция
членувано ин-с-пи-ра-ци-я-та
мн.ч. ин-с-пи-ра-ции
членувано ин-с-пи-ра-ци-и-те
звателна форма