инсолация

Речник на българския език

инсола̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. 1. Слънчево облъчване, слънчеви бани.
2. Слънчасване, слънчев удар.

Грешни изписвания (11)

  • инсолациъ
  • инсолацеа
  • инсолацеъ
  • инсолацея
  • инсолациа
  • инсулацеа
  • инсулацеъ
  • инсулацея
  • инсулациа
  • инсулациъ
  • инсулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-со-ла-ция
членувано ин-со-ла-ци-я-та
мн.ч. ин-со-ла-ции
членувано ин-со-ла-ци-и-те
звателна форма