иносказателност

Речник на българския език

иносказателност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • иносказателнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. инос-ка-за-тел-ност
членувано инос-ка-за-тел-ност-та
мн.ч. инос-ка-за-тел-нос-ти
членувано инос-ка-за-тел-нос-ти-те
звателна форма