иногурация

Речник на българския език

иногурация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • иногурациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ино-гу-ра-ция
членувано ино-гу-ра-ци-я-та
мн.ч. ино-гу-ра-ции
членувано ино-гу-ра-ци-и-те
звателна форма