иноверец

Речник на българския език

иновѐрец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. иновѐрци, м. Друговерец.

Грешни изписвания (7)

  • еноверец
  • еновериц
  • енуверец
  • енувериц
  • иновериц
  • инуверец
  • инувериц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ино-ве-рец
непълен член ино-ве-ре-ца
пълен член ино-ве-ре-цът
мн.ч. ино-вер-ци
членувано ино-вер-ци-те
бройна форма ино-вер-ци
звателна форма ино-ве-ре-цо