иновация

Речник на българския език

инова̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инова̀ции, ж.
1. Нововъведение.
2. Изменение в дадено явление.

Грешни изписвания (11)

  • иновацеа
  • иновацеъ
  • иновацея
  • иновациа
  • иновациъ
  • инувацеа
  • инувацеъ
  • инувацея
  • инувациа
  • инувациъ
  • инувация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ино-ва-ция
членувано ино-ва-ци-я-та
мн.ч. ино-ва-ции
членувано ино-ва-ци-и-те
звателна форма