иноватор

Речник на българския език

иноватор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ино-ва-тор
непълен член ино-ва-то-ра
пълен член ино-ва-то-рът
мн.ч. ино-ва-то-ри
членувано ино-ва-то-ри-те
бройна форма ино-ва-то-ри
звателна форма ино-ва-то-ре