инкаса̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. инкаса̀тори, м. Длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). Инкасаторът за водата идва.
Грешни изписвания (7)
- енкасатор
- енкасатур
- енкъсатор
- енкъсатур
- инкасатур
- инкъсатор
- инкъсатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-ка-са-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-ка-са-то-ра | |
| пълен член | ин-ка-са-то-рът | |
| мн.ч. | ин-ка-са-то-ри | |
| членувано | ин-ка-са-то-ри-те | |
| бройна форма | ин-ка-са-то-ри | |
| звателна форма | ин-ка-са-то-ре | |