инкарнация

Речник на българския език

инкарнация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Въплъщаване. Религиозно-философска доктрина, постулираща зачеването и раждане на разумно същество (най-често човек), което е материално проявление на трансцендентно същество или сила.
Християнството, индуизмът, будизъмът и кабала са най-известните традиции, ползващи тази идея, в контекста на своите верски системи.

Грешни изписвания (1)

  • инкарнациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-кар-на-ция
членувано ин-кар-на-ци-я-та
мн.ч. ин-кар-на-ции
членувано ин-кар-на-ци-и-те
звателна форма