инициаторка

Речник на българския език

инициа̀торка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. инициа̀торки, ж. Жена инициатор.

Грешни изписвания (15)

  • инецеаторка
  • инецеаторкъ
  • инецеатурка
  • инецеатуркъ
  • инециаторка
  • инециаторкъ
  • инециатурка
  • инециатуркъ
  • иницеаторка
  • иницеаторкъ
  • иницеатурка
  • иницеатуркъ
  • инициаторкъ
  • инициатурка
  • инициатуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ини-ци-а-тор-ка
членувано ини-ци-а-тор-ка-та
мн.ч. ини-ци-а-тор-ки
членувано ини-ци-а-тор-ки-те
звателна форма ини-ци-а-тор-ке