инерция

Речник на българския език

инѐрция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промени това състояние.
2. Прен. Продължаващо влияние на причини, сили и др. Действам по инерция. По инерция още се събуждам рано.
3. Прен. Неподвижност, бездействие. Обхванала ме е инерция, нищо не ми се върши.

Грешни изписвания (5)

  • инерцеа
  • инерцеъ
  • инерцея
  • инерциа
  • инерциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. инер-ция
членувано инер-ци-я-та
мн.ч. инер-ции
членувано инер-ци-и-те
звателна форма