инервация

Речник на българския език

инерва̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи.

Грешни изписвания (11)

  • инервацеа
  • инервацеъ
  • инервацея
  • инервациа
  • инервациъ
  • инирвацеа
  • инирвацеъ
  • инирвацея
  • инирвациа
  • инирвациъ
  • инирвация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. инер-ва-ция
членувано инер-ва-ци-я-та
мн.ч. инер-ва-ции
членувано инер-ва-ци-и-те
звателна форма