индулгенция

Речник на българския език

индулгѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. индулгѐнции, ж. Истор. Папско писмо или частица от свещен предмет, които се продават и служат за опрощение на греховете.

Грешни изписвания (11)

  • индолгенцеа
  • индолгенцеъ
  • индолгенцея
  • индолгенциа
  • индолгенциъ
  • индолгенция
  • индулгенцеа
  • индулгенцеъ
  • индулгенцея
  • индулгенциа
  • индулгенциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-дул-ген-ция
членувано ин-дул-ген-ци-я-та
мн.ч. ин-дул-ген-ции
членувано ин-дул-ген-ци-и-те
звателна форма