индивидуалист

Речник на българския език

индивидуалѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. индивидуалѝсти, м.
1. Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.).
2. Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • индеведоалист
  • индеведоълист
  • индеведуалист
  • индеведуълист
  • индевидоалист
  • индевидоълист
  • индевидуалист
  • индевидуълист
  • индиведоалист
  • индиведоълист
  • индиведуалист
  • индиведуълист
  • индивидоалист
  • индивидоълист
  • индивидуълист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ди-ви-ду-а-лист
непълен член ин-ди-ви-ду-а-лис-та
пълен член ин-ди-ви-ду-а-лис-тът
мн.ч. ин-ди-ви-ду-а-лис-ти
членувано ин-ди-ви-ду-а-лис-ти-те
бройна форма ин-ди-ви-ду-а-лис-ти
звателна форма ин-ди-ви-ду-а-лис-те