индивидуалѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
Грешни изписвания (31)
- индеведоализам
- индеведоализъм
- индеведоълизам
- индеведоълизъм
- индеведуализам
- индеведуализъм
- индеведуълизам
- индеведуълизъм
- индевидоализам
- индевидоализъм
- индевидоълизам
- индевидоълизъм
- индевидуализам
- индевидуализъм
- индевидуълизам
- индевидуълизъм
- индиведоализам
- индиведоализъм
- индиведоълизам
- индиведоълизъм
- индиведуализам
- индиведуализъм
- индиведуълизам
- индиведуълизъм
- индивидоализам
- индивидоализъм
- индивидоълизам
- индивидоълизъм
- индивидуализам
- индивидуълизам
- индивидуълизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-ди-ви-ду-а-ли-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-ди-ви-ду-а-лиз-ма | |
| пълен член | ин-ди-ви-ду-а-лиз-мът | |
| мн.ч. | ин-ди-ви-ду-а-лиз-ми | |
| членувано | ин-ди-ви-ду-а-лиз-ми-те | |
| бройна форма | ин-ди-ви-ду-а-ли-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |