импровизация

Речник на българския език

импровиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. импровиза̀ции, ж.
1. Импровизиране.
2. Словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение.

Грешни изписвания (23)

  • импровезацеа
  • импровезацеъ
  • импровезацея
  • импровезациа
  • импровезациъ
  • импровезация
  • импровизацеа
  • импровизацеъ
  • импровизацея
  • импровизациа
  • импровизациъ
  • импрувезацеа
  • импрувезацеъ
  • импрувезацея
  • импрувезациа
  • импрувезациъ
  • импрувезация
  • импрувизацеа
  • импрувизацеъ
  • импрувизацея
  • импрувизациа
  • импрувизациъ
  • импрувизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-ро-ви-за-ция
членувано им-п-ро-ви-за-ци-я-та
мн.ч. им-п-ро-ви-за-ции
членувано им-п-ро-ви-за-ци-и-те
звателна форма