импровизатор

Речник на българския език

импровиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • емпровезатор
  • емпровезатур
  • емпровизатор
  • емпровизатур
  • емпрувезатор
  • емпрувезатур
  • емпрувизатор
  • емпрувизатур
  • импровезатор
  • импровезатур
  • импровизатур
  • импрувезатор
  • импрувезатур
  • импрувизатор
  • импрувизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-ро-ви-за-тор
непълен член им-п-ро-ви-за-то-ра
пълен член им-п-ро-ви-за-то-рът
мн.ч. им-п-ро-ви-за-то-ри
членувано им-п-ро-ви-за-то-ри-те
бройна форма им-п-ро-ви-за-то-ри
звателна форма им-п-ро-ви-за-то-ре