именячка

Речник на българския език

именячка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • именъчка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. име-няч-ка
членувано име-няч-ка-та
мн.ч. име-няч-ки
членувано име-няч-ки-те
звателна форма име-няч-ке