иконопис

Речник на българския език

иконопѝс съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

иконописта̀, само ед., ж. Иконна живопис; зография. Уча иконопис.

Грешни изписвания (7)

  • еконопис
  • еконупис
  • екунопис
  • екунупис
  • иконупис
  • икунопис
  • икунупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-но-пис
членувано ико-но-пис-та
мн.ч. ико-но-пи-си
членувано ико-но-пи-си-те
звателна форма