иконом

Речник на българския език

иконо̀м съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. иконо̀ми, м.
1. В миналото — домоуправител в голям частен дом.
2. Монах, управител на манастирско стопанство.
3. В църквата — титла на свещеник за добра и дългогодишна работа.

Грешни изписвания (3)

  • економ
  • екуном
  • икуном

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-ном
непълен член ико-но-ма
пълен член ико-но-мът
мн.ч. ико-но-ми
членувано ико-но-ми-те
бройна форма ико-но-ми
звателна форма ико-но-ме