изуча

Речник на българския език

изу̀ча — преходен глагол от свършен вид (тип 176tt)

Значение

изу̀чиш, мин. св. изу̀чих, мин. прич. изу̀чил, св. — вж. изучавам.

изу̀чиш, мин. св. изу̀чих, мин. прич. изу̀чил, св. — вж. изучвам.

Грешни изписвания (3)

езуча
езучъ
изучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	изу-ча	изу-чим
2 лице	изу-чиш	изу-чи-те
3 лице	изу-чи	изу-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	изу-чих	изу-чих-ме
2 лице	изу-чи	изу-чих-те
3 лице	изу-чи	изу-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	изу-чех	изу-чех-ме
2 лице	изу-че-ше	изу-чех-те
3 лице	изу-че-ше	изу-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	изучил съм	изучила съм	изучило съм	изучили сме
2 лице	изучил си	изучила си	изучило си	изучили сте
3 лице	изучил е	изучила е	изучило е	изучили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях изучил	бях изучила	бях изучило	бяхме изучили
2 лице	беше изучил	беше изучила	беше изучило	бяхте изучили
3 лице	беше изучил	беше изучила	беше изучило	бяха изучили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изуча	ще изучим
2 лице	ще изучиш	ще изучите
3 лице	ще изучи	ще изучат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм изучил	ще съм изучила	ще съм изучило	ще сме изучили
2 лице	ще си изучил	ще си изучила	ще си изучило	ще сте изучили
3 лице	ще е изучил	ще е изучила	ще е изучило	ще са изучили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изуча	щяхме да изучим
2 лице	щеше да изучиш	щяхте да изучите
3 лице	щеше да изучи	щяха да изучат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм изучил	щях да съм изучила	щях да съм изучило	щяхме да сме изучили
2 лице	щеше да си изучил	щеше да си изучила	щеше да си изучило	щяхте да сте изучили
3 лице	щеше да е изучил	щеше да е изучила	щеше да е изучило	щяха да са изучили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	изучел съм	изучела съм	изучело съм	изучели сме
2 лице	изучел си	изучела си	изучело си	изучели сте
3 лице	изу-чел изучел е	изу-че-ла изучела е	изу-че-ло изучело е	изу-че-ли изучели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	изучил съм	изучила съм	изучило съм	изучили сме
2 лице	изучил си	изучила си	изучило си	изучили сте
3 лице	изу-чил изучил е	изу-чи-ла изучила е	изу-чи-ло изучило е	изу-чи-ли изучили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм изучил	била съм изучила	било съм изучило	били сме изучили
2 лице	бил си изучил	била си изучила	било си изучило	били сте изучили
3 лице	бил изучил бил е изучил	била изучила била е изучила	било изучило било е изучило	били изучили били са изучили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да изуча	щяла съм да изуча	щяло съм да изуча	щели сме да изучим
2 лице	щял си да изучиш	щяла си да изучиш	щяло си да изучиш	щели сте да изучите
3 лице	щял да изучи щял е да изучи	щяла да изучи щяла е да изучи	щяло да изучи щяло е да изучи	щели да изучат щели са да изучат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм изучил	щяла съм да съм изучила	щяло съм да съм изучило	щели сме да сме изучили
2 лице	щял си да си изучил	щяла си да си изучила	щяло си да си изучило	щели сте да сте изучили
3 лице	щял да е изучил щял е да е изучил	щяла да е изучила щяла е да е изучила	щяло да е изучило щяло е да е изучило	щели да са изучили щели са да са изучили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих изучил	бих изучила	бих изучило	бихме изучили
2 лице	би изучил	би изучила	би изучило	бихте изучили
3 лице	би изучил	би изучила	би изучило	биха изучили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
изу-чи	изу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		изу-чен
		непълен член	изу-че-ния
		пълен член	изу-че-ни-ят
	женски род		изу-че-на
	женски род	членувано	изу-че-на-та
	среден род		изу-че-но
	среден род	членувано	изу-че-но-то
множествено число			изу-че-ни
множествено число		членувано	изу-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		изу-чил
		непълен член	изу-чи-лия
		пълен член	изу-чи-ли-ят
	женски род		изу-чи-ла
	женски род	членувано	изу-чи-ла-та
	среден род		изу-чи-ло
	среден род	членувано	изу-чи-ло-то
множествено число			изу-чи-ли
множествено число		членувано	изу-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	изу-чел
	женски род	изу-че-ла
	среден род	изу-че-ло
множествено число		изу-че-ли

Връзки

Вход