изумителност

Речник на българския език

изумителност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изумителнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изу-ми-тел-ност
членувано изу-ми-тел-ност-та
мн.ч. изу-ми-тел-нос-ти
членувано изу-ми-тел-нос-ти-те
звателна форма