изток-югоизток

Речник на българския език

ѝзток-югоизток съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • изток-югоезток
  • изток-югоезтук
  • изток-югоесток
  • изток-югоестук
  • изток-югоизтук
  • изток-югоисток
  • изток-югоистук
  • изток-югуезток
  • изток-югуезтук
  • изток-югуесток
  • изток-югуестук
  • изток-югуизток
  • изток-югуизтук
  • изток-югуисток
  • изток-югуистук
  • изтук-югоезток
  • изтук-югоезтук
  • изтук-югоесток
  • изтук-югоестук
  • изтук-югоизток
  • изтук-югоизтук
  • изтук-югоисток
  • изтук-югоистук
  • изтук-югуезток
  • изтук-югуезтук
  • изтук-югуесток
  • изтук-югуестук
  • изтук-югуизток
  • изтук-югуизтук
  • изтук-югуисток
  • изтук-югуистук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ток-ю-го-из-ток
непълен член из-ток-ю-го-из-то-ка
пълен член из-ток-ю-го-из-то-кът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма