изток

Речник на българския език

ѝзток съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток.
2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа.
прил. ѝзточен, ѝзточна, ѝзточно, мн. ѝзточни.

Грешни изписвания (1)

  • изтук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ток
непълен член из-то-ка
пълен член из-то-кът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма