изтежко

Речник на българския език

изтѐжко наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Тежко, бавно. Говоря изтежко. Вървя изтежко.
2. Прен. С усилие. Ставам изтежко.

Грешни изписвания (11)

  • езтежко
  • езтежку
  • естежко
  • естежку
  • изтежку
  • истежко
  • истежку
  • изтешко
  • изтешку
  • истешко
  • истешку