изтананиквам

Речник на българския език

изтананиквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истананиквам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-та-на-ник-вам из-та-на-ник-ва-ме
2 лице из-та-на-ник-ваш из-та-на-ник-ва-те
3 лице из-та-на-ник-ва из-та-на-ник-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-та-на-ник-вах из-та-на-ник-вах-ме
2 лице из-та-на-ник-ва из-та-на-ник-вах-те
3 лице из-та-на-ник-ва из-та-на-ник-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-та-на-ник-вах из-та-на-ник-вах-ме
2 лице из-та-на-ник-ва-ше из-та-на-ник-вах-те
3 лице из-та-на-ник-ва-ше из-та-на-ник-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтананиквал съм изтананиквала съм изтананиквало съм изтананиквали сме
2 лице изтананиквал си изтананиквала си изтананиквало си изтананиквали сте
3 лице изтананиквал е изтананиквала е изтананиквало е изтананиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтананиквал бях изтананиквала бях изтананиквало бяхме изтананиквали
2 лице беше изтананиквал беше изтананиквала беше изтананиквало бяхте изтананиквали
3 лице беше изтананиквал беше изтананиквала беше изтананиквало бяха изтананиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтананиквам ще изтананикваме
2 лице ще изтананикваш ще изтананиквате
3 лице ще изтананиква ще изтананикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтананиквал ще съм изтананиквала ще съм изтананиквало ще сме изтананиквали
2 лице ще си изтананиквал ще си изтананиквала ще си изтананиквало ще сте изтананиквали
3 лице ще е изтананиквал ще е изтананиквала ще е изтананиквало ще са изтананиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтананиквам щяхме да изтананикваме
2 лице щеше да изтананикваш щяхте да изтананиквате
3 лице щеше да изтананиква щяха да изтананикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтананиквал щях да съм изтананиквала щях да съм изтананиквало щяхме да сме изтананиквали
2 лице щеше да си изтананиквал щеше да си изтананиквала щеше да си изтананиквало щяхте да сте изтананиквали
3 лице щеше да е изтананиквал щеше да е изтананиквала щеше да е изтананиквало щяха да са изтананиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтананиквал съм изтананиквала съм изтананиквало съм изтананиквали сме
2 лице изтананиквал си изтананиквала си изтананиквало си изтананиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтананиквал съм изтананиквала съм изтананиквало съм изтананиквали сме
2 лице изтананиквал си изтананиквала си изтананиквало си изтананиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтананиквал била съм изтананиквала било съм изтананиквало били сме изтананиквали
2 лице бил си изтананиквал била си изтананиквала било си изтананиквало били сте изтананиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтананиквам щяла съм да изтананиквам щяло съм да изтананиквам щели сме да изтананикваме
2 лице щял си да изтананикваш щяла си да изтананикваш щяло си да изтананикваш щели сте да изтананиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтананиквал щяла съм да съм изтананиквала щяло съм да съм изтананиквало щели сме да сме изтананиквали
2 лице щял си да си изтананиквал щяла си да си изтананиквала щяло си да си изтананиквало щели сте да сте изтананиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтананиквал бих изтананиквала бих изтананиквало бихме изтананиквали
2 лице би изтананиквал би изтананиквала би изтананиквало бихте изтананиквали
3 лице би изтананиквал би изтананиквала би изтананиквало биха изтананиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-та-на-ник-вай из-та-на-ник-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-та-на-ник-ван
непълен член из-та-на-ник-ва-ния
пълен член из-та-на-ник-ва-ни-ят
женски род из-та-на-ник-ва-на
членувано из-та-на-ник-ва-на-та
среден род из-та-на-ник-ва-но
членувано из-та-на-ник-ва-но-то
множествено число из-та-на-ник-ва-ни
членувано из-та-на-ник-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-на-ник-вал
непълен член из-та-на-ник-ва-лия
пълен член из-та-на-ник-ва-ли-ят
женски род из-та-на-ник-ва-ла
членувано из-та-на-ник-ва-ла-та
среден род из-та-на-ник-ва-ло
членувано из-та-на-ник-ва-ло-то
множествено число из-та-на-ник-ва-ли
членувано из-та-на-ник-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-на-ник-вал
женски род из-та-на-ник-ва-ла
среден род из-та-на-ник-ва-ло
множествено число из-та-на-ник-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-на-ник-ващ
непълен член из-та-на-ник-ва-щия
пълен член из-та-на-ник-ва-щи-ят
женски род из-та-на-ник-ва-ща
членувано из-та-на-ник-ва-ща-та
среден род из-та-на-ник-ва-що
членувано из-та-на-ник-ва-що-то
множествено число из-та-на-ник-ва-щи
членувано из-та-на-ник-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-та-на-ник-вай-ки