изприказвам

Речник на българския език

изприка̀звам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изприка̀зваш несв. и изприка̀жа, св.; Какво. Изказвам, разказвам много. Колко приказки изприказвах, но тя не ме послуша.
изприказвам се/изприкажа се. 1. — Разказвам, изказвам всичко, което имам за казване.
2. Уморявам се, отегчавам се да приказвам едно и също, да съветвам, да внушавам. Аз вече се изприказвах, сега ѝ говори ти.

Грешни изписвания (15)

  • езпреказвам
  • езпреказвъм
  • езприказвам
  • езприказвъм
  • еспреказвам
  • еспреказвъм
  • есприказвам
  • есприказвъм
  • изпреказвам
  • изпреказвъм
  • изприказвъм
  • испреказвам
  • испреказвъм
  • исприказвам
  • исприказвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-каз-вам из-п-ри-каз-ва-ме
2 лице из-п-ри-каз-ваш из-п-ри-каз-ва-те
3 лице из-п-ри-каз-ва из-п-ри-каз-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-каз-вах из-п-ри-каз-вах-ме
2 лице из-п-ри-каз-ва из-п-ри-каз-вах-те
3 лице из-п-ри-каз-ва из-п-ри-каз-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-каз-вах из-п-ри-каз-вах-ме
2 лице из-п-ри-каз-ва-ше из-п-ри-каз-вах-те
3 лице из-п-ри-каз-ва-ше из-п-ри-каз-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприказвал съм изприказвала съм изприказвало съм изприказвали сме
2 лице изприказвал си изприказвала си изприказвало си изприказвали сте
3 лице изприказвал е изприказвала е изприказвало е изприказвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изприказвал бях изприказвала бях изприказвало бяхме изприказвали
2 лице беше изприказвал беше изприказвала беше изприказвало бяхте изприказвали
3 лице беше изприказвал беше изприказвала беше изприказвало бяха изприказвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изприказвам ще изприказваме
2 лице ще изприказваш ще изприказвате
3 лице ще изприказва ще изприказват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изприказвал ще съм изприказвала ще съм изприказвало ще сме изприказвали
2 лице ще си изприказвал ще си изприказвала ще си изприказвало ще сте изприказвали
3 лице ще е изприказвал ще е изприказвала ще е изприказвало ще са изприказвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изприказвам щяхме да изприказваме
2 лице щеше да изприказваш щяхте да изприказвате
3 лице щеше да изприказва щяха да изприказват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изприказвал щях да съм изприказвала щях да съм изприказвало щяхме да сме изприказвали
2 лице щеше да си изприказвал щеше да си изприказвала щеше да си изприказвало щяхте да сте изприказвали
3 лице щеше да е изприказвал щеше да е изприказвала щеше да е изприказвало щяха да са изприказвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприказвал съм изприказвала съм изприказвало съм изприказвали сме
2 лице изприказвал си изприказвала си изприказвало си изприказвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприказвал съм изприказвала съм изприказвало съм изприказвали сме
2 лице изприказвал си изприказвала си изприказвало си изприказвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изприказвал била съм изприказвала било съм изприказвало били сме изприказвали
2 лице бил си изприказвал била си изприказвала било си изприказвало били сте изприказвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изприказвам щяла съм да изприказвам щяло съм да изприказвам щели сме да изприказваме
2 лице щял си да изприказваш щяла си да изприказваш щяло си да изприказваш щели сте да изприказвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изприказвал щяла съм да съм изприказвала щяло съм да съм изприказвало щели сме да сме изприказвали
2 лице щял си да си изприказвал щяла си да си изприказвала щяло си да си изприказвало щели сте да сте изприказвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изприказвал бих изприказвала бих изприказвало бихме изприказвали
2 лице би изприказвал би изприказвала би изприказвало бихте изприказвали
3 лице би изприказвал би изприказвала би изприказвало биха изприказвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ри-каз-вай из-п-ри-каз-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-каз-ван
непълен член из-п-ри-каз-ва-ния
пълен член из-п-ри-каз-ва-ни-ят
женски род из-п-ри-каз-ва-на
членувано из-п-ри-каз-ва-на-та
среден род из-п-ри-каз-ва-но
членувано из-п-ри-каз-ва-но-то
множествено число из-п-ри-каз-ва-ни
членувано из-п-ри-каз-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-каз-вал
непълен член из-п-ри-каз-ва-лия
пълен член из-п-ри-каз-ва-ли-ят
женски род из-п-ри-каз-ва-ла
членувано из-п-ри-каз-ва-ла-та
среден род из-п-ри-каз-ва-ло
членувано из-п-ри-каз-ва-ло-то
множествено число из-п-ри-каз-ва-ли
членувано из-п-ри-каз-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-каз-вал
женски род из-п-ри-каз-ва-ла
среден род из-п-ри-каз-ва-ло
множествено число из-п-ри-каз-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-каз-ващ
непълен член из-п-ри-каз-ва-щия
пълен член из-п-ри-каз-ва-щи-ят
женски род из-п-ри-каз-ва-ща
членувано из-п-ри-каз-ва-ща-та
среден род из-п-ри-каз-ва-що
членувано из-п-ри-каз-ва-що-то
множествено число из-п-ри-каз-ва-щи
членувано из-п-ри-каз-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-ри-каз-вай-ки