изправеност

Речник на българския език

изпра̀веност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • изправенос
  • изправенус
  • изправинос
  • изправинус
  • исправенос
  • исправенус
  • исправинос
  • исправинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ра-ве-ност
членувано из-п-ра-ве-ност-та
мн.ч. из-п-ра-ве-нос-ти
членувано из-п-ра-ве-нос-ти-те
звателна форма