изпосървам

Речник на българския език

изпосървам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испосървам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-по-сър-вам из-по-сър-ва-ме
2 лице из-по-сър-ваш из-по-сър-ва-те
3 лице из-по-сър-ва из-по-сър-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-по-сър-вах из-по-сър-вах-ме
2 лице из-по-сър-ва из-по-сър-вах-те
3 лице из-по-сър-ва из-по-сър-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-по-сър-вах из-по-сър-вах-ме
2 лице из-по-сър-ва-ше из-по-сър-вах-те
3 лице из-по-сър-ва-ше из-по-сър-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпосървал съм изпосървала съм изпосървало съм изпосървали сме
2 лице изпосървал си изпосървала си изпосървало си изпосървали сте
3 лице изпосървал е изпосървала е изпосървало е изпосървали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпосървал бях изпосървала бях изпосървало бяхме изпосървали
2 лице беше изпосървал беше изпосървала беше изпосървало бяхте изпосървали
3 лице беше изпосървал беше изпосървала беше изпосървало бяха изпосървали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпосървам ще изпосърваме
2 лице ще изпосърваш ще изпосървате
3 лице ще изпосърва ще изпосърват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпосървал ще съм изпосървала ще съм изпосървало ще сме изпосървали
2 лице ще си изпосървал ще си изпосървала ще си изпосървало ще сте изпосървали
3 лице ще е изпосървал ще е изпосървала ще е изпосървало ще са изпосървали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпосървам щяхме да изпосърваме
2 лице щеше да изпосърваш щяхте да изпосървате
3 лице щеше да изпосърва щяха да изпосърват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпосървал щях да съм изпосървала щях да съм изпосървало щяхме да сме изпосървали
2 лице щеше да си изпосървал щеше да си изпосървала щеше да си изпосървало щяхте да сте изпосървали
3 лице щеше да е изпосървал щеше да е изпосървала щеше да е изпосървало щяха да са изпосървали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпосървал съм изпосървала съм изпосървало съм изпосървали сме
2 лице изпосървал си изпосървала си изпосървало си изпосървали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпосървал съм изпосървала съм изпосървало съм изпосървали сме
2 лице изпосървал си изпосървала си изпосървало си изпосървали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпосървал била съм изпосървала било съм изпосървало били сме изпосървали
2 лице бил си изпосървал била си изпосървала било си изпосървало били сте изпосървали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпосървам щяла съм да изпосървам щяло съм да изпосървам щели сме да изпосърваме
2 лице щял си да изпосърваш щяла си да изпосърваш щяло си да изпосърваш щели сте да изпосървате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпосървал щяла съм да съм изпосървала щяло съм да съм изпосървало щели сме да сме изпосървали
2 лице щял си да си изпосървал щяла си да си изпосървала щяло си да си изпосървало щели сте да сте изпосървали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпосървал бих изпосървала бих изпосървало бихме изпосървали
2 лице би изпосървал би изпосървала би изпосървало бихте изпосървали
3 лице би изпосървал би изпосървала би изпосървало биха изпосървали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-по-сър-вай из-по-сър-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-сър-вал
непълен член из-по-сър-ва-лия
пълен член из-по-сър-ва-ли-ят
женски род из-по-сър-ва-ла
членувано из-по-сър-ва-ла-та
среден род из-по-сър-ва-ло
членувано из-по-сър-ва-ло-то
множествено число из-по-сър-ва-ли
членувано из-по-сър-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-сър-вал
женски род из-по-сър-ва-ла
среден род из-по-сър-ва-ло
множествено число из-по-сър-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-сър-ващ
непълен член из-по-сър-ва-щия
пълен член из-по-сър-ва-щи-ят
женски род из-по-сър-ва-ща
членувано из-по-сър-ва-ща-та
среден род из-по-сър-ва-що
членувано из-по-сър-ва-що-то
множествено число из-по-сър-ва-щи
членувано из-по-сър-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-по-сър-вай-ки