изпосталялост

Речник на българския език

изпосталялост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (5)

  • изпосталълост
  • испосталълост
  • испосталялост
  • изпосталялос
  • испосталялос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пос-та-ля-лост
членувано из-пос-та-ля-лост-та
мн.ч. из-пос-та-ля-лос-ти
членувано из-пос-та-ля-лос-ти-те
звателна форма