изполичар

Речник на българския език

изполича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изполечар
  • изпулечар
  • изпуличар
  • исполечар
  • исполичар
  • испулечар
  • испуличар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-ли-чар
непълен член из-по-ли-ча-ря
пълен член из-по-ли-ча-рят
мн.ч. из-по-ли-ча-ри
членувано из-по-ли-ча-ри-те
бройна форма из-по-ли-ча-ри
звателна форма из-по-ли-ча-рю