изпитателност

Речник на българския език

изпитателност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • испитателност
  • изпитателнос
  • испитателнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пи-та-тел-ност
членувано из-пи-та-тел-ност-та
мн.ч. из-пи-та-тел-нос-ти
членувано из-пи-та-тел-нос-ти-те
звателна форма