изнурителност

Речник на българския език

изнурителност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изнурителнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ну-ри-тел-ност
членувано из-ну-ри-тел-ност-та
мн.ч. из-ну-ри-тел-нос-ти
членувано из-ну-ри-тел-нос-ти-те
звателна форма