измекя̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
измекя̀рят, измекя̀ря, мн. измекя̀ри, м. Остар. Слуга.
Грешни изписвания (3)
- езмекяр
- езмикяр
- измикяр
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ме-кяр | |
|---|---|---|
| непълен член | из-ме-кя-ра | |
| пълен член | из-ме-кя-рът | |
| мн.ч. | из-ме-кя-ри | |
| членувано | из-ме-кя-ри-те | |
| бройна форма | из-ме-кя-ри | |
| звателна форма | из-ме-кя-ре | |