измамливост

Речник на българския език

измамливост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измамливос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мам-ли-вост
членувано из-мам-ли-вост-та
мн.ч. из-мам-ли-вос-ти
членувано из-мам-ли-вос-ти-те
звателна форма