излъчвател

Речник на българския език

излъчва̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

излъчва̀телят, излъчва̀теля, мн. излъчва̀тели, (два) излъчва̀теля, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия.

Грешни изписвания (7)

  • езлачвател
  • езлачватил
  • езлъчвател
  • езлъчватил
  • излачвател
  • излачватил
  • излъчватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-лъч-ва-тел
непълен член из-лъч-ва-те-ля
пълен член из-лъч-ва-те-лят
мн.ч. из-лъч-ва-те-ли
членувано из-лъч-ва-те-ли-те
бройна форма из-лъч-ва-те-ля
звателна форма