изложител

Речник на българския език

изложѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

изложѝтелят, изложѝтеля, мн. изложѝтели, м. Лице, предприятие, държава и под., който излага стоки на панаир или изложба.

Грешни изписвания (7)

  • езложител
  • езложитил
  • езлужител
  • езлужитил
  • изложитил
  • излужител
  • излужитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ло-жи-тел
непълен член из-ло-жи-те-ля
пълен член из-ло-жи-те-лят
мн.ч. из-ло-жи-те-ли
членувано из-ло-жи-те-ли-те
бройна форма из-ло-жи-те-ли
звателна форма из-ло-жи-те-лю