излагация

Речник на българския език

излага̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. излага̀ции, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи.

Грешни изписвания (11)

  • излагацеа
  • излагацеъ
  • излагацея
  • излагациа
  • излагациъ
  • излъгацеа
  • излъгацеъ
  • излъгацея
  • излъгациа
  • излъгациъ
  • излъгация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ла-га-ция
членувано из-ла-га-ци-я-та
мн.ч. из-ла-га-ции
членувано из-ла-га-ци-и-те
звателна форма