изкупителка

Речник на българския език

изкупѝтелка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. изкупѝтелки, ж. Жена изкупител.

Грешни изписвания (15)

  • изкопителка
  • изкопителкъ
  • изкопитилка
  • изкопитилкъ
  • изкупителкъ
  • изкупитилка
  • изкупитилкъ
  • ископителка
  • ископителкъ
  • ископитилка
  • ископитилкъ
  • искупителка
  • искупителкъ
  • искупитилка
  • искупитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ку-пи-тел-ка
членувано из-ку-пи-тел-ка-та
мн.ч. из-ку-пи-тел-ки
членувано из-ку-пи-тел-ки-те
звателна форма из-ку-пи-тел-ке