изкупѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
изкупѝтелят, изкупѝтеля, мн. изкупѝтели, м. Лице, което изкупва чужди грехове.
Грешни изписвания (15)
- езкопител
- езкопитил
- езкупител
- езкупитил
- ескопител
- ескопитил
- ескупител
- ескупитил
- изкопител
- изкопитил
- изкупитил
- ископител
- ископитил
- искупител
- искупитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ку-пи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из-ку-пи-те-ля | |
| пълен член | из-ку-пи-те-лят | |
| мн.ч. | из-ку-пи-те-ли | |
| членувано | из-ку-пи-те-ли-те | |
| бройна форма | из-ку-пи-те-ли | |
| звателна форма | из-ку-пи-те-лю | |