изкръшквам

Речник на българския език

изкръ̀шквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкръ̀шкваш, несв. и изкръ̀шкам, св. Разг. Успявам да се измъкна от работа или от задължения; изклинчвам.

Грешни изписвания (7)

  • езкръшквам
  • езкръшквъм
  • ескръшквам
  • ескръшквъм
  • изкръшквъм
  • искръшквам
  • искръшквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-ръш-к-вам из-к-ръш-к-ва-ме
2 лице из-к-ръш-к-ваш из-к-ръш-к-ва-те
3 лице из-к-ръш-к-ва из-к-ръш-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ръш-к-вах из-к-ръш-к-вах-ме
2 лице из-к-ръш-к-ва из-к-ръш-к-вах-те
3 лице из-к-ръш-к-ва из-к-ръш-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ръш-к-вах из-к-ръш-к-вах-ме
2 лице из-к-ръш-к-ва-ше из-к-ръш-к-вах-те
3 лице из-к-ръш-к-ва-ше из-к-ръш-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкръшквал съм изкръшквала съм изкръшквало съм изкръшквали сме
2 лице изкръшквал си изкръшквала си изкръшквало си изкръшквали сте
3 лице изкръшквал е изкръшквала е изкръшквало е изкръшквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкръшквал бях изкръшквала бях изкръшквало бяхме изкръшквали
2 лице беше изкръшквал беше изкръшквала беше изкръшквало бяхте изкръшквали
3 лице беше изкръшквал беше изкръшквала беше изкръшквало бяха изкръшквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкръшквам ще изкръшкваме
2 лице ще изкръшкваш ще изкръшквате
3 лице ще изкръшква ще изкръшкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкръшквал ще съм изкръшквала ще съм изкръшквало ще сме изкръшквали
2 лице ще си изкръшквал ще си изкръшквала ще си изкръшквало ще сте изкръшквали
3 лице ще е изкръшквал ще е изкръшквала ще е изкръшквало ще са изкръшквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкръшквам щяхме да изкръшкваме
2 лице щеше да изкръшкваш щяхте да изкръшквате
3 лице щеше да изкръшква щяха да изкръшкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкръшквал щях да съм изкръшквала щях да съм изкръшквало щяхме да сме изкръшквали
2 лице щеше да си изкръшквал щеше да си изкръшквала щеше да си изкръшквало щяхте да сте изкръшквали
3 лице щеше да е изкръшквал щеше да е изкръшквала щеше да е изкръшквало щяха да са изкръшквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкръшквал съм изкръшквала съм изкръшквало съм изкръшквали сме
2 лице изкръшквал си изкръшквала си изкръшквало си изкръшквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкръшквал съм изкръшквала съм изкръшквало съм изкръшквали сме
2 лице изкръшквал си изкръшквала си изкръшквало си изкръшквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкръшквал била съм изкръшквала било съм изкръшквало били сме изкръшквали
2 лице бил си изкръшквал била си изкръшквала било си изкръшквало били сте изкръшквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкръшквам щяла съм да изкръшквам щяло съм да изкръшквам щели сме да изкръшкваме
2 лице щял си да изкръшкваш щяла си да изкръшкваш щяло си да изкръшкваш щели сте да изкръшквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкръшквал щяла съм да съм изкръшквала щяло съм да съм изкръшквало щели сме да сме изкръшквали
2 лице щял си да си изкръшквал щяла си да си изкръшквала щяло си да си изкръшквало щели сте да сте изкръшквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкръшквал бих изкръшквала бих изкръшквало бихме изкръшквали
2 лице би изкръшквал би изкръшквала би изкръшквало бихте изкръшквали
3 лице би изкръшквал би изкръшквала би изкръшквало биха изкръшквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-ръш-к-вай из-к-ръш-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-ръш-к-ван
непълен член из-к-ръш-к-ва-ния
пълен член из-к-ръш-к-ва-ни-ят
женски род из-к-ръш-к-ва-на
членувано из-к-ръш-к-ва-на-та
среден род из-к-ръш-к-ва-но
членувано из-к-ръш-к-ва-но-то
множествено число из-к-ръш-к-ва-ни
членувано из-к-ръш-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ръш-к-вал
непълен член из-к-ръш-к-ва-лия
пълен член из-к-ръш-к-ва-ли-ят
женски род из-к-ръш-к-ва-ла
членувано из-к-ръш-к-ва-ла-та
среден род из-к-ръш-к-ва-ло
членувано из-к-ръш-к-ва-ло-то
множествено число из-к-ръш-к-ва-ли
членувано из-к-ръш-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ръш-к-вал
женски род из-к-ръш-к-ва-ла
среден род из-к-ръш-к-ва-ло
множествено число из-к-ръш-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ръш-к-ващ
непълен член из-к-ръш-к-ва-щия
пълен член из-к-ръш-к-ва-щи-ят
женски род из-к-ръш-к-ва-ща
членувано из-к-ръш-к-ва-ща-та
среден род из-к-ръш-к-ва-що
членувано из-к-ръш-к-ва-що-то
множествено число из-к-ръш-к-ва-щи
членувано из-к-ръш-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-к-ръш-к-вай-ки